Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 267              15.10.2012г.            гр. Димитровград           

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на тринадесети септември през две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                            Членове:

                            Съдебни заседатели:

 

Секретар В.Г.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 1479 по описа за 2010г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.2 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.

 

В депозираната искова молба ИЩЦИТЕ - К.П.Д., М.А.П. и Д.П.Д. твърдят, че на 17.08.1994г. ответниците К. и Н. Т. прехвърлили с договор за покупко-продажба на ищцата К.П., която към момента била в сключен граждански брак с отв.Л.Ж., следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015.346.1.2, находящ се в ****, като сделката била обективирана в НА № 128, том ІV, дело № 1076/17.08.1994г. С тази сделка К. и Н. Тончеви съобразно уговорка по предходна сделка, обективирана в Нотариален акт № 122, том ІV, дело № 1066 от 11.08.1994г., реално връщали имота на К.П.Д., без да предявяват претенции за плащане с ясното съзнание, че сделката се прави с цел ползване на лихвоточки по ЗУЖФГМЖФ, натрупани от последната. И двете сделки нямали за цел прехвърляне на имота, като страните постигнали съгласие за изповядване на сделките по този начин, без да имат воля да бъдат обвързани. И двете сделки били абсолютно симулативни/привидни/, което ги правело нищожни. За разкриване на действителната воля страните подписали обратни писма. Ищците твърдят още, че са собственици на процесния недвижим имот по силата на сделка, сключена на 11.02.1983г. с Нотариален акт № 143, том І, дело № 87/1983г., както и по наследяване от общия им наследодател П. Д., което обуславяло правния им интерес от предявяването на настоящия иск. С Решение № 343а/04.12.2009г., постановено от РС – Димитровград по гр.д.№ 454/2009г., бракът между К.П.Д. и съпруга й Л.Ж.Л. бил прекратен, който факт обуславял правния интерес за тази ищца от предявяването на иска и установяването на наличие на по-голям дял от собствеността. С оглед на така изложеното ищците молят съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че сключената сделка с Нотариален акт № 128, том ІV, дело № 1076/17.08.1994г. между К. Б.Т., Н.И. Т. и К.П. Л./Д./ за продажба на процесния недвижим имот е нищожна като привидна.

 

ОТВЕТНИЦИТЕ - К.Б. Т., Н.И. Т. и Л.Ж.Л. в законоустановения едномесечен срок не депозират писмен отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на отв.Л.Л. – адв.Б.Б. оспорва предявения иск като неоснователен, като твърди, че не е налице твърдяната нищожност на договора.

 

     Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

     На 11.02.1983г. ищците М.А.П. и дъщеря й К.П.Д. придобили чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка следния недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в жилищна сграда – блок № 107, вх.А на първия етаж, построен върху държавна земя в кв.101 на бул.”Ленин”/понастоящем ***/ в гр.Димитровград, състоящ се от стая и кухня, със застроена площ от 44 кв.м., ведно с избено помещение № 11 и 0.91 % от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

През 1993г. страните по делото – ищцата К.П.Д. и ответника Л.Ж.Л. сключили граждански брак. Бракът им бил прекратен по взаимно съгласие на основание чл.100 от СК/отм./ с влязло в сила на 04.12.2009г. съдебно решение, постановено по гр.д.№ 454/2009г. по описа на РС – Димитровград.

     На 11.08.1994г. М.А.П., съпругът й П. Д.П. и дъщеря им К.П. Л. продали на ответника К.Б. Т. по време на брака му с отв.Н.И. Т. описания по-горе недвижим имот за сумата от 51 180 лева с Нотариален акт № 122, том ІV, дело № 1066/1994г. на Р.С. – нотариус в РС - Димитровград.

     Шест дни по-късно – на 17.08.1994г. с Нотариален акт № 128, том ІV, дело № 1076/1994г. на Р.С. – нотариус в РС - Димитровград К.Б. Т. и съпругата му Н.И. Т. продали на К.П. Л. същия този недвижим имот за сумата от 121 000 лева.

     На 26.08.1994г. К.П. изтеглила от спестовна книжка по силата на Закона за уреждане жилищните влогове на граждани с многогодишни жилищоспестовни влогове сумата от 118 838.40 лева.

     Видно от Удостоверение за наследници № 43/09.04.2010г., съставено в Кметство – с.Ябълково, община Димитровград, е, че П. Д.П. е починал на 07.11.2008г. и оставил за свои законни наследници ищците по делото - съпругата си М.А.П. и децата си Д.П.Д. и К.П. Л..

     На 22.11.2009г. М.А.П., К.П. Л. и К.Б. Т. подписали обратно писмо, в което заявили, че сключеният на 11.08.1994г. между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот е с други действителни условия от тези, отразени в нотариалния акт, а именно: продавачите не желаели да продават имота, съответно да получат продажната сума, а да прехвърлят обратно със сделка собствеността на същия с цел да ползват лихвоточките по жилищно-спестовен влог на К.П. Л.. Посочено е, че целта на купувача е била не да придобие собствеността на имота, както и че не е платил обявената цена на същия. Посочено е, че купувачът при поискване от страна на К.П. Л. ще прехвърли собствеността на имота на нейно име, без да претендира цена на имота и съответно плащане по сделката.

     Подписано е и второ обратно писмо от същата дата, изходящо от ответниците К.Б. Т. и Н.И. Т., както и от ищцата К.П., в което същите заявили, че сключеният на 17.08.1994г. договор за покупко-продажба на недвижим имот е с други действителни условия, договорени между тях: продавачите съобразно предходна уговорка връщали имота на К.П., без да претендират продажна сума, като такава не била платена по сделката. Целта на купувача била да придобие собствеността на имота с цел да ползва лихвоточки по жилищноспестовен влог.

     По данните на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на изп.директор на АК – София, процесният имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015.346.1.2, находящ се в гр.Димитровград *** № 34, вх.В, ет.1, ап.2, находящ се в сграда № 1, разположена в имот с поземлен идентификатор 21052.1015.346 при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: 21052.1015.346.1.1, 21052.1015.346.1.3, под обекта: няма, над обекта: 21052.1015.346.1.10.

     С влязло в сила Решение № 152/19.07.2011г., постановено по гр.д.№ 1006/2010г. по описа на РС – Димитровград, е обявен за нищожен горепосоченият договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 122, том ІV, дело № 1066/1994г. на Р.С. – нотариус в РС - Димитровград, с който М.А.П., К.П.Д. и П. Д.П. са прехвърлили на К.Б. Т. собствеността върху процесния недвижим имот, като привиден – абсолютно симулативен. Участие в делото като трето лице-помагач е взел и ответникът в настоящото производство Л.Ж.Л..

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел, посочен от ищците. В показанията си пред съда свид.В. Д., съпруга на ищеца Д.Д., заяви, че знае за процесния имот. Знаела и как бил придобит този имот. Имало уговорка за фиктивно прехвърляне на имота и впоследствие за извършване на втора сделка с цел използване на лихвоточки. По двете сделки нямало никакво разплащане. Свидетелката не присъствала на самите сделки, но чувала да се говори достатъчно за тях – от К., от родителите й. Л. не само знаел за сделката, но реално именно той я уредил. Н. били съседи на Л. ***. Свидетелката не била разговаряла лично с Л. за това, но присъствала заедно с него на разговор, на който било уговорено всичко.

 

     Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

     В настоящото производство съдът е сезиран с иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 128, том ІV, дело № 1076/1994г. по описа на нотариус Р.С. при РС - Димитровград, с предмет продажбата на следния недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в жилищна сграда – блок № 107, вх.А на първия етаж, построен върху държавна земя в кв.101 на *** в гр.Димитровград, състоящ се от стая и кухня, със застроена площ от 44 кв.м., ведно с избено помещение № 11 и 0.91 % от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. С този договор ответниците К.Б. Т. и съпругата му Н.И. Т. продали на ищцата К.П. Л. по време на брака й с ответника Л.Ж.Л., описания по-горе недвижим имот. Нищожността на договора се претендира от ищците с твърдението, че същият е привиден такъв по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД. В тази връзка съдът намира, че по делото безспорно бе установено, че действително в случая сме изправени пред хипотезата на т.нар.”абсолютна симулация”. При този вид симулация сключената сделка е изцяло привиднатя не прикрива никаква друга сделка, а само създава впечатление пред трети лица, че сделка се сключва, като страните при сключването й не искат тази сделка да породи последици, нито искат да прикрият с нея последиците на друга сделка.

Този извод на съда е обусловен от следните съображения: събраните по делото доказателства са категорични в насока, че по процесната сделка не само не е имало плащане, но и че волята на страните изобщо не е била насочена към прехвърляне на собствеността и сключване на договор за покупко-продажба. В тази връзка, на първо място, по делото бе представен документ, озаглавенобратно писмо”, подписан от К.Б. Т., Н.И. Т. и К.П. Л., в който документ изрично е посочено, че се касае за привидна сделка, тъй като действителната воля на страните не била тази, отразена в договора, че липсвало намерение за покупко-продажба и че нямало извършено плащане на цената на имота. Въпреки наименованието на този документ катообратно писмообаче, съдът не го цени като такова, а като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 от ГПК. Това е така, доколкото процесният договор е сключен по време на брака на ищцата К.П. с отв.Л.Л. и в този смисъл вещно-правният ефект на сделката е настъпил и в неговата правна сфера съгласно чл.19 от СК/отм./. Той обаче не е положил подписа си под документа, за да бъде третиран същия като обратно писмо. Ето защо съдът третира това писмо като начало на писмено доказателство, при наличието на което установяването на твърдените обстоятелства може да бъде осъществено и с гласни доказателства, каквито бяха допуснати и събрани в производството по делото. От така събраните доказателства може да бъде направен обоснован и категоричен извод, че материализираната воля в договора не отговаря на действителната воля на страните по сделката. Безспорно от събраните гласни доказателства чрез разпита на свид.В. Д. бе установено, че е липсвала воля от страна на договарящите за извършване на покупко-продажба. Волята на страните е била имотът да бъде върнат обратно в патримониума на прехвърлителите по първоначалната сделка с цел да бъдат използвани натрупани лихвоточки по силата на Закона за уреждане жилищните влогове на граждани с многогодишни жилищоспестовни влогове.

Косвено доказателство за този факт и за установяване действителната воля на страните е липсата на плащане на продажната цена, както и фактът, че само дни по-късно от жилищно-спестовния влог на К.П. е изтеглена сумата по лихвоточките.

Доказателство в тази насока е и влязлото в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 1006/2010г. по описа на РС – Димитровград, с което е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, с който собствеността върху процесния недвижим имот е била прехвърлена на К.Б. Т., като привиден – абсолютно симулативен.

В този смисъл съдът намира, че волята на страните по сключения договор е била опорочена още към момента на сключването му до степен на липса на елемент от фактическия състав на сделката - желание за постигане на последиците на сключения договор. Ето защо предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за обявяване на нищожността на процесния договор като привиден такъв е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба.

С оглед на така изложените съображения съдът намира предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключения с Нотариален акт № 128, том ІV, дело № 1076/1994г. по описа на нотариус Р.С. при РС - Димитровград договор за покупко-продажба за основателен и доказан и същият следва да бъде изцяло уважен.

    

     Мотивиран от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

     ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключеният договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № 128, том ІV, дело № 1076/1994г. по описа на нотариус Р.С. при РС - Димитровград, с който К.Б. Т. и Н.И. *** са продали на К.П.Д. с ЕГН : ********** *** 42-Д-22 по време на брака й с Л.Ж.Л. с ЕГН : ********** ***, следния недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в жилищна сграда – блок № 107, вх.А на първия етаж, построен върху държавна земя в кв.101 на *** в гр.Димитровград, състоящ се от стая и кухня, със застроена площ от 44 кв.м., ведно с избено помещение № 11 и 0.91 % от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващ по данните от кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на изп.директор на АК – София: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015.346.1.2, находящ се в гр.Димитровград *** № 34, вх.В, ет.1, ап.2, находящ се в сграда № 1, разположена в имот с поземлен идентификатор 21052.1015.346 при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: 21052.1015.346.1.1, 21052.1015.346.1.3, под обекта: няма, над обекта: 21052.1015.346.1.10, КАТО ПРИВИДЕН – абсолютно симулативен.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съдгр.Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                 РАЙОНЕН   СЪДИЯ: