Р Е Ш Е Н И Е

                                                        №300

Димитровград, 11.11.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Г.П.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1250 по описа на Районен съд- Димитровград за 2011г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК- установителен за вземане.

Ищецът твърди в исковата молба и допълнителна уточняваща молба към нея, че на 31.05.2010г. ответникът издал в полза на „Изи Асет Мениджмънт”АД запис на заповед за сумата от 875,61 лева. Записът на заповед бил предявен за плащане на длъжника на 15.02.2011г. и прехвърлен с джиро на 16.02.2011г. на ищеца, като сумата по него до настоящия момент не била изплатена. Ищецът сезирал РС- Димитровград със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като по образуваното в него ч.гр.д.№600/2011г. бил издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение за претендираната сума по записа, ведно със законни лихви и разноски. В законоустановения срок ответникът възразил ,че не дължи плащане на сумата по записа на заповед. С оглед на това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск срещу него. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено ,че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 875,61 лева по запис на заповед ,издаден от него в полза на „Изи Асет Мениджмънт”АД и джиросан на 16.02.2011г. в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно със законна лихва върху сумата от 13.04.2011г. до окончателното й изплащане и деловодни разноски в размер на 125 лева, за които е издадена Заповед №494/14.04.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№600/2011г. по описа на РС- Димитровград  Претендира плащане и на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата по основание и размер. Твърди ,че с ищеца няма никакви отношения. Не бил предупреден от ползвателя на записа на заповед, че задължението към него ще бъде прехвърлено на трето лице. Счита, че записа на заповед е издаден в полза на фирма, която е единствено легитимирана да предяви претенциите си против него. Нарушено било правото му на защита, тъй като условията с първоначалната фирма не включвали исканите разноски и юрисконсултско възнаграждение, за които претендира ищеца.Желае делото да се гледа в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Запис на заповед, издаден на 31.05.2010г. в Димитровград, ответникът се задължил безусловно и неотменяемо да плати на „Изи Асет Мениджмънт”АД, при предявяване на записа на заповед, сумата в размер на 875,61 лева. Този запис на заповед бил предявен за плащане на ответника на 15.02.2011г., за потвърждение на което обстоятелство той положил подписа си. На 16.02.2011г. чрез джиро, всички права по записа на заповед били прехвърлени от  „Изи Асет Мениджмънт”АД на ищеца по делото.

На 13.04.2011г., ищецът подал в Районен съд- Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за изпълнение и разпореди на ответника да му заплати дължимата по горепосочения запис на заповед сума в размер на 875,61 лева, законна лихва върху главницата, считано от 13.04.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 125 лева, от които 25 лева- внесена държавна такса и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с това заявление в Районен съд- Димитровград било образувано ч.гр.д.№600/2011г., по което на 14.04.2011г. била издадена Заповед №494 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Съгласно същата заповед, длъжникът- ответник се задължавал да плати на кредитора –ищец сумата от 875,61 лева главница- неизплатено задължение по Запис на заповед , издадена на 31.05.2010г. в Димитровград, законна лихва върху главницата от 13.04.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 125 лева.

В законоустановения срок по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът-ответник възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като заявил ,че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Поради това и на основание чл.415 ал.1 от ГПК, за ищеца възникнал правен интерес да предяви срещу ответника настоящия установителен иск.

За изясняване на обстоятелствата по делото , с определение по чл.140 от ГПК постановено в закрито заседание, съдът разпореди на ответника, на основание чл.176 от ГПК ,да се яви в първо по  делото съдебно заседание и да отговори на следните въпроси: 1. Негови ли са ръкописния текст и подписите в Записа на заповед от 31.05.2010г.; 2. Предявен ли му е бил за плащане записа на заповед и кога е станало това.; 3. Платил ли е задължението си изцяло или частично към настоящия момент, ако –да, кога е станало това, като е предупреден на основание чл.176 ал.2 от ГПК за последиците от неизпълнението на това задължение. Въпреки ,че на 30.08.2011г. ответникът е получил лично горепосоченото определение, същия не изпълни указанията на съда и не се яви в проведеното по делото съдебно заседание на 18.10.2011г. 

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

С предявеният установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищеца претендира да бъде признато за установено съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №494 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена от РС- Димитровград на 14.04.2011г. по ч.гр.д.№600/2011г. Същият се явява допустим с оглед на това ,че е предявен в посочения в чл.415 ал.1 от ГПК едномесечен срок от подаденото от ответника възражение срещу издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

По делото не се спори ,че приложения в оригинал по ч.гр.д.№600/2011г. по описа на РС- Димитровград запис на заповед е издаден от ответника. В тази насока липсва възражение от негова страна досежно авторството на положения в записа на заповед подпис срещу издател, а на основание чл.176 ал.3 от ГПК ,доколкото ответника не се яви в съдебно заседание и не отговори на конкретно поставения му въпрос относно това обстоятелство, съдът приема същото за доказано. Видно от положения в същия документ втори подпис срещу името на ответника, записа на заповед му е бил предявен за плащане на 15.02.2011г. Ответникът не оспорва автентичността на така положения подпис, нито факта ,че записа на заповед му е бил предявен за плащане на 15.02.2011г. В тежест на същия е да докаже по делото евентуално извършено плащане на дължимата по записа на заповед сума. Въпреки така указаната му доказателствена тежест, ответникът не представи никакви доказателства, че е изплатил задължението си при предявяването на записа на заповед на 15.02.2011г. или по-късно.

На 16.02.2011г. ,чрез джиро,  „Изи Асет Мениджмънт”АД е прехвърлил правата по записа на заповед на ищеца. Последното изрично е записано на обратната страна на записа на заповед, като е положен подпис на джиранта, съгласно изискванията на чл.468 ал.1 от ТЗ. Неоснователно е възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, че няма никакви отношения с ищеца и не е бил предупреден от ползвателя на записа на заповед за прехвърлянето му на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно и доколкото са съвместими с естеството му ,разпоредбите за менителницата. Прехвърлянето на менителницата, респ. на записа на заповед, е уредено в Глава 30, раздел ІІ „Джиро”, като в него няма изискване при прехвърлянето на записа на заповед от едно лице на друго да бъде уведомяван издателя на заповедта, нито пък се изисква неговото съгласие за това действие.

С оглед на това ,че по делото безспорно се установи ,че ответникът е издател на процесния запис на заповед, последния е бил джиросан съобразно изискванията на Търговския закон на ищеца и задължението по него не е било платено нито към датата на предявяването- 15.02.2011г., нито към датата на завеждане на исковата молба в съда, предявения установителен иск следва да бъде уважен. Поради това и съдът следва да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата 875,61 лева главница- неизплатено задължение по Запис на заповед, издадена на 31.05.2010г. в Димитровград, законна лихва върху главницата, считано от 13.04.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 125 лева, от които държавна такса-25 лева и юрисконсултско възнаграждение-100 лева, за които е издадена Заповед №494/14.04.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№600/2011г. по описа на РС- Димитровград.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер на 25 лева-внесена държавна такса и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Я.Д.А., с ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ООД, с ЕИК 201318404, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Джавахарлал Неру” №28, представлявано от М.Д.Д.- управител, сумата 875,61 лева /осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/ главница- неизплатено задължение по Запис на заповед, издадена на 31.05.2010г. в Димитровград, законна лихва върху главницата ,считано от 13.04.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 125 лева, за които е издадена Заповед №494/14.04.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№600/2011г. по описа на РС- Димитровград.

 

ОСЪЖДА Я.Д.А., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ООД, с ЕИК 201318404, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Джавахарлал Неру” №28, представлявано от М.Д.Д.- управител, направените по делото разноски в размер на 125 /сто двадесет и пет/ лева.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: